Това е първият ми постинг. Йееей.
FB стана твърде популярен.
Перфектната двойка - момчето без фейсбук, момичето също.
Знам ли? Може би протестирам срещу погълването на личността от големите социални мрежи и затова си направих регистрация тук...
Като малка имах дневник. Писах всичко в него - за приятели, момчета, музика, мечти, желания.
В 8-ми клас една добра приятелка ми подари дневник. Чудесен беше, с колело на корицата и сини страници. Писах всяка вечер в него, но спрях. Мисля, че е твърде късно да започна сега.
И ето как се появи Blog.bg.
Всъщност, напоследък (последната седмица) мисля, че нямам приятели. Освен моя приятел (гадже, за по-лесно). Той е страхотен. И го обичам. Имам него и ми е достатъчен само той, но все пак без приятели не може. В клас ми е тъпо и започнах често да бягам. Не е добре това.
Най-добрата ми приятелка се промени страшно много. От фейсбук. Мразя фейсбук.
Игнорира ме.
Не ме вика като излиза с другите.
Предпочита да е с тях. (Те са само момчета). И те не ме търсят.
Чувствам се като аутсайдер.
Тя иска да е център на внимание. Това не ми харесва, преди беше обикновено момиче. Сега май е "кифла".
Няма с кого да споделя.
Приятели ми има страхотни приятели. Навсякъде са заедно. Познават се от деца.
Ами аз?
Не искам да споделя с него, защото ме е срам.
Всъщност той е нйа-добрия ми приятел.
Но той има приятели.
Трябва и аз да имам. Не искам да ме мисли за... задръстена.
Искам приятели. Искам приятели. Приятели. Приятели. Най-добър приятел.
Ох, писна ми да пиша за това.
Днес играх на дартс и бих.
Ако напишеш нещо 100 пъти, то става реалност. Искам приятели, искам приятели, искам приятели, искам приятели, искам приятели...
Добре де, защо вместо да се оплаквам тук, не взема да направя нещо по въпроса?
Писна ми винаги аз да викам хората. Но... Сетих се за една реч на Чарли към Джейк, за кексчетата "Понякога животът не ти дава кексчета, тогава трябва сам да си направиш".
Или се примирявам и преглъщам тази глупава гордост, или продължавам тук да се оплаквам.
Джони, Джак, Малката и Играчката - Любов...
Поносимата лекота на свободата